Постинг
16.02.2009 00:10 -
Париж- или как се влюбих в град от плът и кръв
За музиката.....
Тук се чува музика.... и то не музика, идваща само от уличните музиканти (които са много, а и много добри), музиката идва отвсякъде- от хората (да, за парижани най-нормалното нещо на света е ходейки да тананикат), от търкалящата се бирена кутия в метрото.... изобщо от неспиращия дъх на този град :)
Вчера присъствах на най-якия импровизиран "концерт" на света... Събота вечер- парижкото метро- седя и чакам влакчето да дойде....Изведнъж един младеж вади тромпет и почва да си свири....От другата страна на пероните за другата посока стои весела групичка и изведнъж едно момче вади от джоба си хармоника и се включва.... и започват да се редуват....и да се надсвирват.....пичът с тромпета все нещо го избиваше на балакнски ритми между другото :) и импровизират и се закачат, разделени от линиите на метрото.....По едно време някой от отбора с хармониката започна да пее...блус, естествено, какво друго.....Невероятно!!! И така докато влакът в моята посока не дойде, за да отведе и мен, и момчето с тромпета всеки по своя път....
В няколкото минути на този импровизиран "Live" се бяха вплели всичките лица на Париж....и чарът, и музиката, и мърсотията, и шарените и хора, и изкуството, и Улицата, и...Емоциите, да Емоциите, които спират дъха ми по няколко пъти на ден.....
Тук се чува музика.... и то не музика, идваща само от уличните музиканти (които са много, а и много добри), музиката идва отвсякъде- от хората (да, за парижани най-нормалното нещо на света е ходейки да тананикат), от търкалящата се бирена кутия в метрото.... изобщо от неспиращия дъх на този град :)
Вчера присъствах на най-якия импровизиран "концерт" на света... Събота вечер- парижкото метро- седя и чакам влакчето да дойде....Изведнъж един младеж вади тромпет и почва да си свири....От другата страна на пероните за другата посока стои весела групичка и изведнъж едно момче вади от джоба си хармоника и се включва.... и започват да се редуват....и да се надсвирват.....пичът с тромпета все нещо го избиваше на балакнски ритми между другото :) и импровизират и се закачат, разделени от линиите на метрото.....По едно време някой от отбора с хармониката започна да пее...блус, естествено, какво друго.....Невероятно!!! И така докато влакът в моята посока не дойде, за да отведе и мен, и момчето с тромпета всеки по своя път....
В няколкото минути на този импровизиран "Live" се бяха вплели всичките лица на Париж....и чарът, и музиката, и мърсотията, и шарените и хора, и изкуството, и Улицата, и...Емоциите, да Емоциите, които спират дъха ми по няколко пъти на ден.....
Търсене
За този блог
Гласове: 9
Архив